Новият стрелец на ЦСКА 1948, Александър Колев, даде ексклузивно интервю за сайта www.blackqiang.com. Колев се прибра за пръв път в България от много години насам, за да облече ?червения“ екип. Полусезонът започна силно за него и за клуба, а самият той се надява, че победите ще продължат да идват.
Колев, който дълги години е играл в Белгия, Полша и Казахстан, сравни условията в другите краища на Европа с тези у нас. Той сподели, че в тези страни дори в по-ниските дивизии терените и инфраструктурата като цяло са на далеч по-добро ниво. Най-много обаче оценява той топлото отношение на феновете в чужбина към футболистите, в сравнение с някои изцепки на родните запалянковци.
Нападателят не пропусна и да сподели, че не му е било лесно да се адаптира към живота на Запад първоначално и че всеки български футболист трябва да се трудни в далеч по-голяма степен спрямо съотборниците си, когато излезе в Европа.
Здравей, Алекс! Пролетният полусезон в efbet Лига вече е в разгара си. Как оценяваш първите мачове на ЦСКА 1948?
– Мисля, че началото не беше лошо. Може да съжаляваме в един-два мача, че не взехме повече точки. Беше постижимо.
?Топ 6 на този етап изглежда като далечна цел. Стои ли на дневен ред евентуална борба за 7-то място и плейоф за Европа през там?
– Да, 6-цата е труднопостижима цел, защото останаха само 3 мача. В тях ние трябва неизменно да побеждаваме, докато конкурентите почти изцяло трябва да губят. Седмото място наистина е възможност, тъй като ние като клуб се стремим към максимално високо място в класирането. Както казахте, целим се именно в това място и всичко зависи от нас.
?За теб със сигурност стартът на кариерата ти с ?червената“ фланелка беше силен – с 3 гола и асистенция в 4 мача. Имаш ли конкретна цел за голове до края на шампионата?
– Благодаря, но не, играя мач за мач. Искам да помагам с каквото мога на момчетата и да предам опита, който съм натрупал зад граница. От тяхна страна също виждам, че се стараят максимално, опитват се да ми подават добри топки. Като цяло имаме добър отбор и създаваме положения. Въпросът е да вкарваме тези шансове и да сме максимално ефективни във финалната третина на терена. Нямам конкретна цел, искам отборът да върви, а всичко останало в личен план е плюс.
?Кое те убеди да дойдеш именно в ЦСКА 1948?
– Казах го още като си дойдох в България, че трябваше да напусна чужбина и да се върна тук. Беше ми добре в Полша, имах година и половина по договора, но по лични причини се наложи да се върна. Господин Найденов ме потърси и ми направи страхотно предложение, на което нямаше как да откажа. Все пак, да ти звъннат от ЦСКА си е чест. Не съм се замислял много оттам насетне и мисля, че взех много добро решение.
?Проследете всички мачове на ЦСКА 1948 в родния шампионат със Sesame мобилна версия и не пропускайте случващото се в срещите на живо.
Това е първото ти завръщане в България от години. Как оценяваш условията в клуба и приближават ли се те до европейските стандарти?
– Като инфраструктура в Европа са много по-напред в сравнение с условията у нас. Говоря за възстановителни центрове, бази, терени, стадиони. Там се държи изключително много на тези неща. Дори в трета полска дивизия терените са на съвсем друго ниво, защото лигата е професионална.
От друга гледна точка, господин Найденов ни предоставя максимално добри условия, за да можем да си вършим работата. Има къде да се възстановяваме, тренираме на Требич и на базата на Бояна. Условията са добри, но в чужбина мисля, че повече се развиваш.
Променил ли се е шампионатът и родният футбол, докато ти беше в чужбина, или е рано да дадеш оценка?
– Последните 6 години не бях в България и не помня преди това какво е било положението. Откровено казано нямам пресни спомени. В чужбина обаче е по-динамичен футболът. Повече се бяга, повече единоборства има. У нас има добри футболисти технически, но в Европа физически и тактически са по-напред. Това мога да направя като сравнение, от моя поглед.
?Последните 6 години не бях в България и не помня преди това какво е било положението. Откровено казано нямам пресни спомени. В чужбина обаче е по-динамичен футболът. Повече се бяга, повече единоборства има. У нас има добри футболисти технически, но в Европа физически и тактически са по-напред. Това мога да направя като сравнение, от моя поглед.
– Ами, вече съм почти 30, времето си минава бързо. Аз не гледам обаче толкова в бъдещето, гледам ден за ден. Искам да съм здрав, за да мога да играя добре и да помагам на отбора, както и на себе си. Дай Боже да дойде нова оферта от чужбина, но за момента мисля изцяло върху това да постигнем целите си с ЦСКА 1948.
?Всеки български играч мечтае за националния отбор, а както знаем, в момента на поста ?нападател“ родната гарнитура изпитва известни проблеми. Стремиш ли се към получаването на повиквателна?
– Хубавото е, че треньорът неизменно обикаля по мачове и гледа възможно най-много, доколкото съм запознат. За всеки един футболист е страхотно постижение да е в националния отбор, това е най-голямото постижение за мен лично. Не го мисля обаче като нещо на всяка цена. Ако бъде сметнато, че може да съм полезен, то ще винаги ще се отзова. Старая се обаче да се развивам като футболист и човек, а другото го оставям на ръководството.
?Ти си започнал професионалния си път в школата на Левски, но на ранна възраст си се преместил заедно със семейството си в Белгия. Беше ли труден преходът за теб и с кое по-специално ти беше най-сложно да свикнеш?
– Да, определено не ми беше никак лесно в началото. Езикът на първо време ми беше много сложен. Знаех само английски, а там говореха на фламандски. Бях и млад, всеки ме гледаше странно, след като идвах от друга държава. За такъв малък клуб беше неприсъщо да има чужденци. Беше тегаво и по никакъв начин не го крия. Аз обаче започнах да работя здраво, давах каквото мога и лека-полека нещата се наредиха. От тази гледна точка не го гледам като нещо лошо.
?Кое беше най-важното нещо, което ти помогна да изплуваш от този труден период?
– Ами тренирах много здраво. Знаете, всеки, който е бил в чужбина, е казвал, че трябва да се изяде тревата, за да те приемат на сериозно. Това беше ключът и за моята адаптация. Трябва да покажеш, че си един от тях. Ако отидеш там и само се разхождаш, както някои чужденци у нас го правят, то нямаш никакъв шанс. Дори не става въпрос да си по-добър от тях, а просто да работиш повече. Така единствено може да докажеш.
?Бил си в редица клубове и държави зад граница. Къде ти допадна най-много?
– В Белгия нещата са много подредени. Много се уважава футболът и спортът. Хората са добронамерени, дори да загубиш идват и те поздравяват, казват ти, че в следващия мач нещата ще са по-добри. Много приятелска е настройката, липсва чобанския начин на мислене, по-добре устроени са нещата. В Полша обаче също ми е било много добре. Навсякъде е добре, стига човек да се приспособи. В Белгия обаче вероятно ми беше най-добре.
?Липсваше ли ти България през всички тези години навън?
– Дотолкова свикнах, че дори не съм го мислил. Имах обаждания от клубове в България, които няма да споменавам, но предпочитах да остана там. Ако не се бяха появили тези форсмажорни обстоятелства, вероятно щях да остана до края на договора ми в Полша. Да, разбира се, липсват ми приятели и семейство, но аз все пак си имам жена и дете, така че съм с тях и рано или късно щях да се върна в България. Всичко беше насочено към това да се забавлявам и да изпитвам удоволствие от футбола. А и финансово там беше по-изгодно.
?И за финал, Алекс – какво си пожелаваш в личен и професионален път през следващите месеци?
– Пожелавам си да съм жив и здрав, аз и близките ми. Надявам се да се преборим за целите си, аз и целият отбор и дано побеждаваме, защото това носи радост и самочувствие за всички.
