Легендата на българския футбол, Георги Илиев, даде ексклузивно интервю за сайта www.blackqiang.com. Рекордьорът за най-много мачове в елита на българския футбол смята, че първенството бележи напредък през този сезон и си пожела Левски и ЦСКА да отправят истинско предизвикателство към Лудогорец за титлата.
Той сподели и за живота след футбола, заявявайки, че треньорското поприще е било логичният избор за него, за да продължи да получава желаната тръпка от спорта. Илиев е оптимист и за националния отбор на България с оглед на добрите игри в последните два мача, но натърти, че е време за всеки клуб да погледне към приноса си към развитието на млади играчи. Бившият състезател изтъкна, че няма как да очакваме да излизат качествени играчи от ?буренясали“ градини.
Здравейте, господин Илиев! Сезонът в efbet Лига засега изглежда много вълнуващ, поне ако гледаме класирането в челото на таблицата. Какви са Вашите впечатления?
– Лично аз виждам, че се получава едно ясно разграничение между първите 9 отбора и всички останали. Долната седмица има малък точков актив, така че тези тимове ще са в борбата за оцеляване. Оформя се разлика от над 10 точки между тези две групи. Знам, че пак ще има разделение на първите 6 отбора и останалите. За момента има голяма интрига за всяко едно място в челото.
Има интрига и по отношение на битката за оцеляване. Чисто като качество са налице доста интересни мачове за наблюдаване. Преди дни гледах Локомотив Пловдив и Славия, където отново останах с добро впечатление.
Може ли да видим една от най-оспорваните битки за титлата в последните години, в която дори и някой друг да бъде замесен, извън Лудогорец, Левски и ЦСКА?
– И в Левски, и в ЦСКА си имат проблемите, което през последните 10 години облагодетелстват Лудогорец. Не знам защо има такива разединения в лагерите на Левски и ЦСКА. За да има по-сериозна борба за титлата, трябва всички компоненти да са налице. Тези клубове имат огромна фенска подкрепа и ще са основен фактор, ако цари обединение. Разделенията обаче пречат. Надявам се да видим все по-голяма сплотеност и при двата клуба, за да видим интересна битка за титлата.
Успя ли Лудогорец отново да изгради отбор, с който да е конкурентноспособен в Европа?
– Може би благодарение на добрата организация там преминаха сравнително добре през преходния период. Наясно сме, че финансовата мощ им дава комфорт. Те имат възможност да направят прехода чрез привличането на скъпи и качествени играчи, които внасят опит и спокойствие, както и на много класни треньори. Не е изненада за никого, че успяха да превключат от онзи успешен отбор към новия, който също дава заявка за нещо голямо. Бих казал и че имат много добър треньор в лицето на Анте Шимунджа.
Докъде се простират силите на клуба на Вашето сърце – Черно море, да се намеси в борбата за челните места?
– В клуба трябва да се запитат каква е дългосрочната стратегия. Ако е да се продават играчи на добри цени – до момента се справят добре. Ако целта е израстване и класиране в Европа, то аз имам своите съмнения. Ръководителите определят насоката на развитие. За мен едно от най-сладките неща като играч беше да играя в Европа. Тръпката е друга, защитаваш честта на цяла страна. Това храни феновете, които са близо до клуба. Тези емоции са незаменими и вероятно това липсва на този състав.
Същевременно е важно да се вадят таланти от школата. Съответно е важно след това тези таланти да се реализират зад граница. Добър пример е Мартин Минчев. Важно е да се определи целта и чак след това може да кажем дали е изпълнена или не. Аз съм за баланс между двете – да се изграждат играчи от школата и да се гради отбор за европейско участие.
В платформата на efbet bg може да откриете актуални коефициенти на всички предстоящи мачове за отбора на Черно море по българските терени, на които може да залагате и в реално време.
Предстои дългоочакваното варненско дерби със Спартак. В удобен момент ли идва този мач за Черно море?
– Да, може би разликата в нивото е голяма. В тези дербита не винаги класата определя изхода, колкото психологическата настройка и влагането. Как ще приемеш мача и дали ще се раздадеш. Ако намериш баланса и издържиш на заряда, ще намериш разковничето. Има футболисти, които прегарят, а други не усещат в достатъчно голяма степен тръпката. Мисля, че все пак класата на Черно море ще е достатъчна, за да се вземе победата.
В личен план Вие се обърнахте към треньорството след края на игралните Ви дни. Колко трудно беше да напуснете сцената след толкова години като футболист?
– Футболът е тръпка. Когато те е хранила толкова години, няма как да не продължи да те жегва. Може би имаше период, след отказването, в който имах нужда от почивка. Говорим за 20 години подготовки, травми, психическо напрежение – всеки има нужда от почивка. Първоначално се усещаш добре в тази почивка, но след това започва да ти липсва емоцията. След като се лишиш от тях усещаш колко важни са били за теб и колко са помогнали, за да се изградиш като личност.
Коя е най-голямата разлика, когато вече сте от другата страна, образно казано и запълва ли Ви необходимостта от заряд и адреналин?
– Да, смея да твърдя, че треньорското поприще от емоционална гледна точка е чудесно продължение на една футболна кариера. Имаш съвсем различен поглед над нещата в сравнение с времето, в което си бил играч. Говоря не само за футболни ситуации, но и за чисто психологическата и човешка страна на нещата. Напълно различно е, но това е нормално.
Вие държите този уникален рекорд за най-много изиграни мачове в родния елит. Къде беше ключът към това дълголетие и какво Ви държеше, за да продължите толкова дълго?
– Никога не съм бил вманиачен в рекордите. Нямах и намерение да го гоня този рекорд. Не беше водещо за мен, но в даден момент се стичат по такъв начин нещата. Успях да постигна рекорда. На какво се дължи? Може би на сплавта между волята, физическите качества и спортно-техническите качества. Комбинация е от много фактори. Горд съм от този рекорд, защото по нашите терени е трудно да се опазиш от контузии и да имаш такова дълголетие. За да се случи това, трябва да си лягаш и да ставаш с футбола и с мисълта как да се поддържаш в добро състояние. Всичко опира и до качества. За да постигнеш тази бройка мачове, все пак, трябва да си на терена и да си го заслужиш.
Част сте от едно поколение футболисти, което израсна в доста по-различна среда в сравнение с настоящото. Създава ли модерната обстановка проблеми за талантите у нас?
– Чисто като професионализъм мисля, че в днешно време нещата са на още по-високо ниво. Говорим за храната, възстановяването, тренировъчните методи, наличието на диетолози, нутристи – има безброй длъжности в един футболен клуб, които помагат на един спортист, за да се държи в най-добра форма.
Лично за мен разликата между поколенията идва от настройката. Като малки нямахме налични технологии и ние се изградихме на поляната и на улицата. Ритахме топка по цял ден. Сега са по-различни времената. Нормално е водещото в главата на детето да не е футбола, а да е тази дигитализация. Нещата са различни и е нормално да има разлика в мисловния процес на всяко дете.
В националния отбор виждаме едно цялостно подмладяване. Смятате ли, че имаме потенциал за повече представяния от типа на това срещу Северна Македония?
– Нека започна оттам. Четох мнения на футболни хора, които започнаха да вдигат вой до небесата, че Кръстаич е подмладил отбора саморъчно. Нека да сме откровени – това подмладяване започна в последните две години, далеч преди Кръстаич. В тима влязоха 10-15 нови момчета, за което заслуга имат и предишните щабове, което не трябва да се пренебрегва. Лично на мен представянето в двата мача много ми хареса, но трябва да отдадем заслуженото на хората, които са работили в националния отбор и преди това.
Аз се надявам тенденцията да продължи. Играхме добре и доближихме европейското ниво, което искаме да виждаме. Поздравления за щаба и дано продължим по този начин. Оптимист съм, дано повече родни играчи излязат зад граница, защото явно само така може да продължат да растат. В България очевидно има таван на развитието, който ги спира.
Подкрепяте ли идеята за въведените дублиращи отбори, които да помагат на младите с прехода от юноши към мъже?
– Не мога да кажа дали е позитивна стъпката. Има доста стъпки в тази насока в последните години. Надявам се да е за добро, но огромната бройка чужденци, която е разрешена на всеки един клуб у нас, трябва да се ограничи. Дава се шанс на прекалено много чужденци, вместо на българи.
Всеки си има приоритети. Някои искат да играят в Европа и съответно разчитат на скъпоплатени чужденци, но от това страда българският футбол, най-вече по отношение на реализацията на местните състезатели. В крайна сметка всичко опира до терена и до това футболистите да си свършат работата. Треньорите и организацията са важни, но всичко опира до зеления килим. Ако нямаме играчи, няма какво да ни помогне. Трябва на всички нива да се стремим към създаването на качествен продукт. Не поработим ли в нашата си градина – школите, няма как да се получат нещата. Няма как да очакваме от една буренясала градина да излезе качествена продукция.
И за финал, господин Илиев – какво си пожелавате в личен и професионален план до края на годината?
– За българския футбол си пожелавам да продължи тази лека възходяща линия, която се надявам да виждат и други хора. Дано вървим и още нагоре. Лично за себе си, като един треньор с необходимите лицензи, се надявам да мога да работя и моята работа да е полезна за определена организация. Това е важното – да има план и това да доведе до нещо ползотворно за целия български футбол.
