Българският специалист, Илия Груев, даде есклузивно интервю за сайта www.blackqiang.com. Наставникът, който в момента заема позицията на помощник-треньор в Арминия Билефелд, разказа за страхотното чувство, което той и треньорският екип на немския тим са изпитали, след като успяха да спасят елитния статут на клуба в Бундеслигата. Той разясни и кои са били най-важните стъпки по пътя към утвърждаването му като наставник в Германия.
Груев не пропусна и да вземе отношение по темите, засягащи българския футбол. Въпреки че сам признава, че вече не е напълно в течение с всички процеси в родния футбол, той изтъква, че едно от най-важните неща, които може да направим като нация, е да инвестираме в родните специалисти, както и в инфраструктурата. Той даде пример и как германският футболен съюз е успял да се пребори с кризата в техния футбол от началото на 21-ви век.
Здравейте, господин Груев! В последните близо 18 месеца живеем в една доста необичайна обстановка. Как се отрази тя лично на Вас?
– Мога да отговоря по два начина. От една страна, футболът не беше така тежко засегнат, както бяха редица други бизнеси, например ресторантьорството, винарството и т.н. При нас почти не се усети, с изключение на факта, че трябваше веднъж да си намалим заплатите с около 10%. Чисто икономически тази пандемия не се отрази на футбола по драматичен начин, поне в Германия.
В личен план обстановката ограничи възможността ми да пътувам, да се връщам в България, нещо, което винаги съм правил с удоволствие. На последно място, без да се оплаквам, никога не съм си представял, че животът ми в последните месеци ще е толкова скучен. Беше доста изнервящо и въпреки че през цялото време се опитвах да останем позитивни със семейството си, това беше дразнещо.
До каква степен беше изнервящо постоянно тестване за коронавирус?
– Това беше ежедневието ни, но го приехме философски, тъй като знаехме, че това е единственият начин, по който можеше да си вършим работата. Германската футболна лига каза, че само при тези условия първенството може да продължи. Нямаше как да се случи това, ако имахме твърде много заразени. Оттам насетне носехме голяма отговорност не само към себе си, но и към клубовете. В Германия голяма част от бюджетите на клубовете се формират от приходите от телевизионни права, така че завършването на първенството беше от ключово значение. Всеки ден правехме тестове, всичко беше организирано много добре. Оттам насетне започвахме с работата. Беше дразнещо в началото, но постепенно свикнахме и осъзнахме, че няма друг начин.
Ще има ли драстични икономически последици за клубовете в краткосрочен план?
– Абсолютно, ще има. Успяхме да запазим приходите от телевизионни права, но огромен проблем беше изиграването на толкова много мачове пред празни трибуни. Знаете, в Германия традиционно стадионите са разпродадени седмици по-рано. Това носи и много приходи.
Емоционално беше трудно, защото да играеш пред празни трибуни не носи никакво удоволствие. Редица клубове влязоха в огромни разходи покрай пандемията, защото въпреки орязването на заплатите доста клубове прибегнаха до тегленето на кредити. Тези разходи, които бяха направени, ще имат краткосрочен ефект, особено с оглед на факта, че в Германия много се държи на изрядните счетоводни сметки.
Знаем, че в Западна Европа мерките бяха по-стриктни, съответно и ограниченията по-сурови. Ще има ли негативен дълготраен ефект цялата тази ситуация върху развитието на юношите в цял свят?
– Не мога да кажа дали ще са дългосрочни ефектите, но е факт, че работата на юношите се наруши много. Гледах приятели на сина ми, който вече беше част от мъжкия отбор на Бремен и не беше засегнат от ситуацията. Те обаче не са играли официален мач от почти 9 месеца. Това е огромен период от време. Успяваха да играят двустранни игри, но не може да се сравни със състезателния футбол. Тези играчи имаха нещастието да не успеят да покажат това, на което са способни поради тези причини и ще трябва да минат през по-малките клубове, за да си пробият път нагоре към елитното ниво отново.
Да обърнем поглед и към Вас и Вашата работа. От близо 10 години сте треньор в Германия. Колко трудно беше да намерите място под слънцето като чужденец?
– Най-трудно ми беше при пристигането ми в Германия, като футболист. Бях на 30 години и хванах последния влак, така да се каже. Трябваше да се приспособя към начина на работа, езика и характеристиките на футбола като цяло. Винаги съм казвал, че ако чакаш друг да те мотивира, то нищо няма да стане. Имах желанието да говоря немски и да тренирам по по-високите стандарти там. Не предполагах, че ще остана 21 години и че ще получа и немски паспорт. Тогава беше много по-трудно, защото България не беше в Европейския съюз.
След това вече ми се отдаде възможност да работя като треньор в старша възраст, което и до ден днешен остава страхотен опит за мен, особено с оглед на високото ниво, на което се състезаваше юношеският тим на Рот-Вайс Ерфурт. Това е малък клуб, в който треньорът трябва да изпълнява много длъжности, което ми помогна доста. Имах възможност и да импровизирам, което беше чудесно. Клубът ми даде пълна свобода и тези две години и половина бяха в основата за бъдещата ми треньорска кариера.
Може ли да се каже, че голямата цел пред Вас е да застанете начело на тим от Бундеслигата?
– Да, това е цел, но не мога да кажа, че е фикс идея. Трите години в Дуисбург ми дадоха възможност да видя какво е да си от страната на треньора и то на тим на доста високо ниво. В цялата история на клуба, ако не се лъжа, съм с втория най-дълъг период начело, което показва, че Дуисбург често сменя треньорите си, но с успехите си през тези години явно съм бил на правилния път.
Разбира се, че искам и бих желал отново да съм главен треньор, но е важно да намериш правилен екип, с който след това да работиш. Обичам да работя в екип, тъй като съм отборен играч, независимо каква позиция заемам. Надявам се в даден момент да водя отбор от Бундеслигата. Имам пресния пример в лицето на Ханзи Флик, който на 53-годишна възраст за пръв път го направи, така че аз имам още няколко години време дотогава. Ще бъде удоволствие, но не е на всяка цена.
Независимо от позицията ти в клуба лоялността е важна и се цени. Имал съм възможност неведнъж да наследя мой шеф, който е бил освободен, но това не е залегнато в моралния ми кодекс. Може би и по тази причина съм успял да се задържа дълго в Германия. Никой не обича предатели.
Немската Бундеслига е част от портфолиото на bet365 бонус код офертите за регистрирани играчи. Вие може да си създадете сметка в платформата на букмейкъра и да получавате допълнителни бонуси за игра на мачовете от Германия.
Преди няколко месеца станахте част от треньорския екип на елитния Арминия Билефелд. Кой беше ключът към спасението на клуба?
– На първо място всяка смяна на треньора дава импулс, за кратко време. Ако ставаше само със смени на треньорите, то щяха да се сменят при всяка миникриза. Аз се присъединих към щаба на Арминия една идея по-късно в сравнение с наставника Франк Крамер, тъй като трябваше да изчистя взаимоотношенията си с Вердер Бремен.
Не мога да кажа, че сме се старали да мотивираме играчите чак толкова много, тъй като винаги съм бил на мнение, че личната мотивация е най-важната. Не е добре, ако ти трябва външна помощ в това отношение. Големият плюс за нас е, че ръководството на Билефелд си направи сметката на много ранен етап от сезона, осъзнавайки, че изпадането е напълно реално. Тази година беше истински подарък за тях, във всяко едно отношение. Беше изчислено, че ще последва изпадане, но целите и амбициите на клуба бяха такива, че оставането щеше да е сензация. Радвам се, че сбъднахме тази сензация.
Имахме и късмет, че един отбор като Шалке напълно капитулира. Беше обаче важно за нас да стабилизираме отбора, който беше смятан от мнозина за сигурен изпадащ. Заложихме на колектива и на голямото желание да се спасим и се радвам много, че бях част от този тим. Това е много къс период от време, в който бях там, но всичко се разви по перфектен начин. Загубихме само веднъж в този период и непрекъснато записвахме точки, което беше много важно. Акцентирахме върху защитата, защото оттам насетне знаехме, че можем да вкараме. Добрите изяви в защита на целия отбор ни даде възможност да останем в лигата.
Къде трябва да надградите през следващия сезон?
– Нещата при нас няма да се променят кой знае колко. Предишната година бюджетът ни беше 22 милиона. За сравнение, този на Херта, който завърши със същите точки като нас, беше 140 милиона. Тази година ще имаме по-голям бюджет, но това ми харесва в Билефелд – клубът инвестира получените средства в базата и школата на клуба. Няма да бъдат харчени големи суми. Ще искаме да подмладим леко отбора и да добавим добри играчи, но като цяло искаме да запазим ядрото и да надградим за втората доста тежка година в Бундеслигата, която предстои. Всяка година за Арминия в Бундеслигата е безценна възможност.
В последните години сякаш има леко отстъпление по отношение на производството на топ ниво футболисти в германските школи, което може би се отрази и в резултатите на националния отбор на последните големи първенства. Има ли проблем в това отношение?
– Интересен въпрос, на който ще отговоря с ?да и не“. Аз дойдох точно след една такава криза, през 2000-та година, когато беше завършило едно катастрофално европейско първенство. Тогава се направи анализ и се започна на чисто с цел да се върне Германия там, където й е мястото. Играчи като Подолски, Швайнщайгер, Йозил, Филип Лам – всички те са продукти на това ново начало. Започнаха да се назначават по-качествени треньори, които да са на щат, а не на хонорар, както беше дотогава. Създадоха се сборни пунктове във всяка област, като се събираха най-добрите играчи от тази област 1-2 пъти на седмица, за да бъдат тренирани от хора в германския футболен съюз. Синът ми също е продукт на тази концепция. Това се прави в по-ранните възрасти, 6-12-годишни. Успоредно се работеше в клубовете.
Именно тази концепция даде страхотни резултати, които кулминираха в триумфа на Световното през 2014-а година. Отделно, от 2000-та година почти непременно се стига до полуфинали и финали за националния отбор. Да, Германия вероятно изостава от Англия и Франция, липсват тези гръмки имена като Мбапе и прочие, но трябва да се сетим за състезатели като Тимо Вернер, Кай Хавертц, Флориан Вюртц, Гнабри и др. Преди една седмица Германия стана и европейски шампион до 21-годишна възраст. Треньорът Щефан Кунтц сподели в интервю, че той и играчите са били раздразнени от постоянното подценяване заради по-ниските цени на състезателите в сравнение с тези на Франция или Англия. Това даде резултат.
Да, може би като имена Германия не вади такива световни звезди в последните години, но пък триумфира в два от последните три европейски шампионата до 21-годишна възраст. От тази гледна точка не може да се каже, че положението е чак толкова отчайващо в германските школи.
Докато говорим за ?леко“ отстъпление при германците, то при нас отстъплението е гигантско. Защо не можем да заимстваме от идеите, употребявани дори от държавите около нас?
– Аз също нямам отговор. В интерес на истината не мога да кажа, че познавам структурата на футбола у нас при най-малките възрасти. В момента контактът ми с българския футбол минава единствено през бившия ми помощник в Дуисбург Йончо Арсов, който от две години е шеф на школата на Левски. Той сподели, че нещата се движат бавно и трудно и че трябва да се набляга повече на индивидуалната работа. Пак казвам обаче, не съм правилният човек, за да каже къде се къса нишката.
Знам как е немският модел – трябва да се инвестира в добре обучени треньори, които да получат добри стимули. Всеки работи за пари и престиж, нормално е. Ако се стимулират финансово треньорите и биват добре школувани, то резултатите ще дойдат. Това е много дълъг процес обаче. Нуждаем се от повече дисциплина и работа.
Бях една година в Хайдук Сплит, заедно с Краси Балъков. Там децата са много по-отдадени на футбола, без да обиждам когото и да било от нашите деца. Не се наемам с крайни оценки, но с добри специалисти, бази и желание за развитие, то ще се случат нещата. Именно на инфраструктурно ниво изоставаме в голяма степен в сравнение с другите страни.
Вие бяхте асистент на Лотар Матеус в началото на миналото десетилетие, когато все още имахме един солиден набор от качествени играчи, сред които Мартин и Стилиян Петров, Димитър Бербатов, Ивелин Попов и др. Какво не достигаше на онзи отбор да се класира на голям форум?
– Аз също съм задавал този въпрос, тъй като тогава имахме много играчи, играещи в топ отбори. Тази група беше близо до целта, но може би късметът им изигра лоша шега. Доказано е, че ако нямаш определен процент късмет, то няма как да постигнеш голямата цел. От друга страна пак нямам обяснение, тъй като тези момчета не идваха, за да отбиват номера. Те защитаваха достойно честта на националния отбор, така че наистина нямам конкретно обяснение. Това беше последната генерация, която не отстъпваше драстично като качество на водещите европейски страни.
Виждате ли някаква светлина в тунела, с оглед на малко по-доброто поколение, което в момента започва да се утвърждава в родния национален тим?
– Трансферите на играчи като Вальо Антов, Филип Кръстев, Мартин Минчев – това са добри примери, защото всички отидоха в силни първенства и отбори на доста крехка възраст. Говорим още и за Димо Кръстев, Станислав Шопов и др. Това е добре за нас, че млади играчи, които все още не са напълно развити, отиват в Европа.
От другата категория е синът ми и Емануел Мирчев, които са получили футболното си обучение изцяло на Запад. Отделно имаме и играчите от българското първенство. Тази сиомбиоза е чудесна, при положение, че всички тези момчета играят. Да излезеш на толкова млада възраст в топ първенство е плюс, защото може да се развиваш в по-добра среда, но крие и своите рискове. Това са тийнейджъри, които отиват сами в първенства, в които не е лесно да се наложиш. Тук идва и факторът желание, без който не можеш да се докажеш и наложиш зад граница.
Не бива да забравяме, че за разлика от моето време, сега границите са отворени, но и конкуренцията е по-голяма. Желая успех на всички български футболисти, за да се утвърдят в Европа, както и в националния отбор.
Може ли да заимстваме нещо от модела на Косово, където повечето играчи са получили футболната си школовка зад граница?
– Това също е интересна тема. Мога да ти дам пример точно с Милот Рашица, с когото имам чудесен контакт от времето ми във Вердер. Той казваше, че му е било тежко да излезе толкова рано в чужбина, но си е струвало. Възможност е, тъй като със сигурност има доста български футболисти, които играят из школите на цяла Европа. Мисля, че това е добра предпоставка тези момчета да бъдат намерени и след това да се прецени дали имат необходимото ниво за националния отбор. Не го изключвам като възможност и за мен е добра опция да се повикат играчи, които са далеч от полезрението на българското първенство.
Вие сте юноша на Левски и имате над 50 мача в клуба още в началото на кариерата Ви. Няма как да не попитам какво е мнението Ви за спекулациите, които слушаме за бъдещето на клуба от седмици насам?
– В Левски съм прекарал почти 15 години, така че клубът със сигурност е изиграл голяма роля не само във формирането ми като футболист, но и като човек. По социалистическо време се гледаха не само футболните качества, но и се изискваше да си добър човек и да се справяш добре в училище. За да играеш за Левски трябваше да покажеш, че можеш да носиш отговорността и тежестта, която върви ръка за ръка със синята фланелка.
Левски винаги ще е важен за мен. Разбира се, че когато си в чужбина не можеш да следиш всичко, което се случва в родината, но все още се интересувам от Левски. В последната година и нещо виждам, че нещата са тежки. Сега се спекулира за много неща, но аз не искам да коментирам спекулации. Надявам се силно Левски да е добре.
Предпоставка ли е за доброто здраве на българския футбол Левски и ЦСКА да са силни и конкурентоспособни?
– Определено. Мисля, че тези тимове са лицето на България в Европа. Не изключвам и Лудогорец, който се утвърди през последното десетилетие не само у нас, но и на Запад. Този отбор вече се знае. Приятно впечатление през последните години прави и Локомотив Пловдив. За мен е важно обаче двата столични гранда да са силни, защото разполагат с огромни фенски маси и голяма притегателна сила. Навсякъде футболът се играе пред публика и когато има пълни стадиони, то може поне донякъде да се доближим до усещането за един европейски мач.
Само имената Левски и ЦСКА обаче не ти дават привилегията да си на върха. Ако не се работи правилно, то това е невъзможно.
Бихте ли се върнали в някаква роля в българския футбол?
– Футболът се развива много динамично и затова съм се научил никога да не казвам ?не“. Не знам, може би след време бих се върнал с удоволствие в България, но за момента съм вече 21 години в Германия и успях да се утвърдя на този пазар, който е изключително силен. На този етап виждам бъдещето си по-скоро в Германия.
Може ли да си представите бъдеще в някоя друга западноевропейска страна?
– Разбира се, защо не. Винаги съм бил отворен към подобни възможности. Всяко нещо, което те вади от комфортната ти зона, може да ти донесе определени дивиденти. Има доста позиции и дейности, които биха ме удовлетворили за работа и в друга европейска страна, но пак казвам – където и да отида да работя, то ще трябва да е в клуб с амбиции и възможности. Не искам само да отида някъде, за да се наслаждавам на красотата на града или нещо подобно.
За мен е най-важно да си осъществя целите в света на футбола. Затова и съм радостен, че успяхме с Билефелд да постигнем нещо сензационно. Подобни успехи само те зареждат с още енергия и желание, за да работиш още по-усърдно занапред. Вижда се, че здравата работа се възнаграждава. Отворен съм към всичко, но на този етап смятам, че бъдещето ми е в Германия и добре пасвам на тази среда. Горд съм, че работя в Бундеслигата.
И за финал, господин Груев – какво си пожелавате в личен и професионален план в идните месеци?
– Най-важно е здравето, защото ако си здрав може да сбъднеш всички свои амбиции и мечти. Пожелавам здраве за мен, семейството ми, близките ми. Пожелавам го на целия свят, защото няма по-хубаво нещо от здравето и щастието.
