Три кръга от пролетния полусезон в Първа лига почти изминаха, а на върха в класирането няма промени. Феновете на ЦСКА бяха свикнали през последните години, когато отново бяха единствен конкурент на хегемона от Разград, да се спъват я в първия, я във втория мач. Мераците за 32-та изгасваха някъде около началото или средата на март, когато Лудогорец стопяваше разликата или я увеличаваше.
Сега обаче е мааалко по-различно. ЦСКА спечели първите си три срещи и продължава да е лидер. Към този момент с 4 точки, като шампионите на България гостуват на „Георги Аспарухов“ във вторник. Без никакво съмнение, това ще е един от редките случаи, когато „червените“ ще стискат палци на Левски. Но това е голям залък за малката уста на „сините“ и ще бъде истинско чудо, ако Лудогорец не си тръгне с трите точки от София. Но това е без особено значение.
Макар ЦСКА все още да таи надежди за първото място, то след първите три мача на столичани се видя, че те са доста далеч от класата на Лудогорец. ЦСКА победи Берое, Ботев Пловдив и Септември, но в нито един от трите мача не се видя тотално надиграване, надмощие и доминиране. Играчите на Саша Илич продължават да показват липса на синхрон, което е доста странно при положение, че през зимата не бе продаден нито един основен футболист и ядрото на отбора се запази.
Мачът със Септември показа нагледно колко нескопосано може да играе ЦСКА в центъра на терена. Постоянно се бъркаха пасове по земя на разстояние не повече от 6-7 метра, крайните бранители на „червените“ на няколко пъти бяха задминати с лекота от противниковите крила. И това срещу отбор, чиито амбиции са оставане в елита и игра „мач за мач“.
Може би и в ЦСКА трябва да е така. Саша Илич постоянно говори на пресконференциите, че следващият мач е най-важен и че трябва да се подходи с огромно уважение към всеки съперник, но изглежда никой не го чува. В мача със Септември ЦСКА не успя да изгради повече от 5 сносни атаки и не завърши по подобаващ начин нито една от тях. Хората, които са нагърбени с офанзивни функции не получаваха нужната помощ нито от крилата, нито от центъра на игрището. Срещу отбор като Септември, който предпочита да играе на контраатаки и да руши противниковата игра, следващият път може и да се случи случка.
Играчите в черно отново бяха статични през по-голяма част от мача, на моменти изглеждаха незаинтересовани. Така няма как да бъдеш конкурент на Лудогорец. До края на редовния сезон остават още 10 мача, а след тях има още 5 от плейофите. Простата математика показва, че това са точно 45 точки. „Червените“ трябва да са горе-долу перфектни, ако искат да се опълчат и да водят битка до последните дни на месец май. С това, което се видя през първия час срещу Берое, през апатичното второ полувреме с Ботев и през целия мач със Септември, в „Борисовата градина“ трябва сериозно да се погледнат в очите и да се запитат ще го бъде ли или няма да го бъде. Защото към този момент е повече от очевадно, че тежката работа тепърва предстои, но има ли кой да се нагърби с нея и да я свърши?
