Бившият младежки селекционер и дългогодишен преподавател в НСА, Михаил Мадански, даде ексклузивно интервю за сайта www.blackqiang.com. Той изрази мнението си преди финала на Евро 2024, споделяйки, че Англия влиза като фаворит в мача с Испания.

Специалистът коментира пътищата на двата състава до големия мач, анализирайки представянията им в историческа перспектива. Накрая Мадански не пропусна и да сподели оптимистичния възглед, че България не е чак толкова далеч на свой ред от участие на европейски финали.

Здравей, Мишо! Вече са ясни двата финалиста на Евро 2024 – закономерно ли стигнаха те до тук?

– Щом са стигнали до финала, би трябвало да са най-заслужилите. Специално към испанците нямам никакви претенции, че са там. Всички сме убедени, че те играят най-добрия футбол на първенството. При Англия има лакатушене между силни и слаби изяви. В други интервюта обаче споделих, че при такива дълги формати, на които европейските тимове се готвят да изиграят по 6-7 мача, е нормално всеки един отбор да си преразпредели силите, за да може да са на върхово ниво накрая.

Англия успява да печели мачовете си тактически. Не, че са искали по този начин точно да печелят, но солидните изяви в защита допринесоха. И аз имах някои резерви към англичаните, но те показаха, че са отбор, който на първо място се е научил да бъде труден за побеждаване. Оттам насетне успяват да бият с малко късмет и амбиция. Тяхното участие на финала е по-спорно, но целеустремеността им трябва да бъде призната. Те имат план, който следваха до момента и засега това дава резултат.

Не винаги най-атрактивният отбор печели тези турнири, както знаем. Може ли това да даде предимство и на Англия на финала, особено имайки предвид малко повечето опит в техния състав?

– Колкото и странно да звучи, за мен Англия влиза като фаворит във финала. Те изстрадаха своето място на финала. Психологическият товар вече падна и сега мечтата е на един мач разстояние. Надявам се, че са си взели поука от предишното Европейско, когато загубиха финала. Опитът сега наистина е на тяхна страна. Аз ги приемам за фаворит, още повече, че все някога Испания ще трябва да загуби мач. Ще е жалко за тях и за привържениците им, но ми се струва, че дори да не ни харесва стила им, англичаните заслужават титла с това поколение играчи.

Гарет Саутгейт вероятно беше най-критикувания човек в света на футбола, но зад гърба си вече има два достигнати финала и един полуфинал от последните си 4 големи турнира. Не изглеждат ли подобни съсипващи критики не на място?

– Абсолютно е така. Проблемът е, че имаше разминаване в качеството на футбола и очакванията на феновете, особено в началото на турнира. Англия може много повече с тези играчи, особено в първите си 3-4 мача на турнира. Аз съм съгласен, че това е най-успешният треньор на Англия, но той води и най-силното им поколение. Ако това се случи, тържествата ще са огромни. Ще има раздаване на титли, аудиенции при краля и прочие. Просто не отива на тази страна, с тези играчи, да се задоволяват само със загубени финали.

Преди години се бях срещнал със Саутгейт, в последния си сезон като футболист с Мидълзбро, когато гостувахме с Литекс в Лига Европа. Разведе ни из базата, направи ми чудесно впечатление още тогава с маниерите си, така че не е изненада, че се справя на ниво и в треньорската си кариера. Симпатизирам му, независимо, че допуска грешки, според някои, включително и според мен. Той обаче е човекът, който познава играчите си най-добре. Ние разсъждаваме повече като фенове, отколкото като специалисти, които са навътре в нещата.

Помним, че преди години Англия дори трудно минаваше груповите фази, пък сега е почти неизменно сред последните 4 тима на турнирите. Какво се промени там при тях?

– На първо място, това поколение е различно от предишното, защото част от тези играчи станаха световни и европейски шампиони като подраставащи. Друг фактор е наличието на страхотни чуждестранни треньори. Те успяха да добавят нещо към английския стил на игра и това допринесе много за повишаване на самочувствието и разнообразяването на тактически варианти преди играчите. Не на последно място състезателите на Англия играят с много силни чужденци и така те разбраха, че по нищо не изостават от своите колеги от други страни. Революцията в националния тим е дело и на големия приток от чуждестранни специалисти, които придадоха много по-различен облик на футбола на Острова. Английската футболна култура се промени много. Самите футболисти вече са и много конвертируеми в Европа. Сега имаш голмайстора на Байерн и на Реал в отбора, което почти никога не е било факт.

Испания пък е може би най-привлекателния за гледане тим на шампионата. Защо се стигна до тези промени в испанската футболна философия през последните години?

– Всичко го отдавам на треньора Де ла Фуенте. Той запази най-доброто от доминиращия стил с притежания, но добави и агресивен и бърз преход в атака. Испания беше един скучен отбор, а сега вече е един доминантен тим, пресиращ много агресивно и изнасящ топката до противниковата врата много бързо. Те добавиха по-директен и вертикален футбол към стила си. Ако преди им трябваха 10 паса, а да стигне топката до даден играч, сега се случва с 3. Това е факт и заради треньора Де Ла Фуенте, който преманха безцелното притежание.

Така те могат да се върнат към онзи предишен стил, когато са напред в резултата. Този треньор, който беше шампион и с младежките гарнитури на Испания, пренесе по естествен начин идеите си, тъй като познаваше всички играчи, които виждаме сега. Той е проследил цялото им развитие като футболисти. Тимът е смел, амбициозен и си признаха, че старият стил вече не им върши работа.

Ключът към този катарзис в наличието на две крила от класата на Ямал и Нико Уилямс ли е, защото и самият Енрике започна да вкарва тези елементи в играта на Испания по време на своя престой?

– На Енрике трябва да му се признае, че беше първият, който започна ударно да вкарва млади играчи в състава. Наложи Педри и Гави на предишни първенства, като в същото време смело се раздели с някои остаряващи звезди, които вече не бяха на необходимото ниво. Този човек има големи за започването на един нов път, по който тръгна националния тим. Де Ла Фуенте добави още нещо от себе си, познавайки всички млади състави отлично.

Уилямс и Ямал са като Педри и Гави, които започнаха на предишното първнество. Наистина Енрике започна революцията първи. Той е много особен човек, интересна личност и не го е страх да взема важни решения, като разкарването на Пике и Бускетс от отбора. Де Ла Фуенте пък продължи тенденцията и отдаде пълно доверие към тези млади играчи, които шашват света. От друга страна, има и много добър възрастов баланс – Карвахал, Начо. Хесус Навас, Родри. Това са все футболисти със стаж.

Най-много ми хареса при испанците е, че те се забавляват на терена и има страхотно настроение при тях. При тях има приятелски дух между играчите, въпреки враждата между Реал Мадрид и Барселона. В националния тим обаче единственото пълно и това допринася за успехите.

Целият турнир минава под диктата на доста предпазливия футбол. Превръща ли се това в тенденция с всеки изминал голям форум? Нещо в тази насока тези дни каза и Марсело Биелса…

– Не съм съвсем съгласен с Биелса. Факт е, че трибуните бяха препълнени за всички мачове, както и че мачовете бяха чисти, без излишни грубости. Това е европейското първенство с най-малко накъсване на времето. Най-коректното първенство вероятно, което сме виждали. От тази гледна точка гледахме едно много гледаемо първенство.

Малките отбори, с по-малко население, направиха първенството интересни. Хората не искаха да гледат тимове като Франция, Италия и Англия, които разочароваха и малките страни направиха нещата много стойностни. Всички малки страни, може би с изключение на Полша, показаха много добър облик и добър футбол. Това, според мен, е най-добрият атестат за качество. Както казва Дешан, ако не ви е интересно, изключвайте телевизора!

Една прогноза за финала?

– Аз считам, че англичаните най-после ще спечелят европейска титла и колкото и да ми е неприятно, ще им пожелая успех. Считам, че щом не успяват да те победят, значи заслужаваш да си първи.

Да завършим и с едно сравнение за родния футбол. Убедихме се за пореден път, че слаби отбори в Европа няма на тези първенства. Къде се намираме ние в момента, като съпоставка с отборите, които играха в Германия?

– Аз ще направя по-оптимистично изказване в това отношение. Много пъти казах, че не се класирахме на Евро 2024 заради треньорски грешки. В последните минути на двата мача със Сърбия загубихме 4 точки. Последните минути ни изравни Унгария и ни би Черна гора. Само тези точки да бяхме взели, щяхме да сме първи в групата. Имаме добър материал, но невероятно треньорски грешки не ни позволиха да изиграем два мача с един и същ състав. Един човек като Илиан Илиев дойде и повика най-заслужилите, независимо на каква възраст са. Постави ги да играят там, където им е удобно, а не с излишно сложни схеми. Съвсем спокойно можеше да сме в ролята на Грузия и Албания, представяйки се достойно. Въобще не подценявам родните играчи в моменти. При малко по-редовна игра по клубовете, както и с този треньор, съм оптимист, че ни чакат добри дни.