За поредна година Лудогорец не успя да влезе в лелеяните групи на Шампионска лига. Не само че не успя да ги достигне, но корабокрушира тежко на собствения си стадион – 2:7 от Карабах след продължения. По този начин се запази и лятната традиция сини, червени, жълто-черни, черно-бели и всякакъв друг вид фенове да се обединяват в радостта си от поражението на ?орлите“. Цялата палитра от фенове чисто и просто изгригва, затапвайки всякакви нотки на ?зелен“ плач. Но иначе, силен рев на локално ниво – буквално и преносно.
Броженията на лудогорските фенове заглъхват едва в региона на Делиормана и не предизвикват кой знае какъв отзвук в медиите. Вътрешният катаклизъм несъмнено е огромен. И разбираемо.
До голяма степен фенският мащаб на недоволство се припокрива с футболния. Лудогорец все така си остава сила само у нас – локално ниво. Оптималната цел за ?зелените“ сега остава Лига Европа, което на фона на изсипваните изкуствени милиони си е провал. Възможно е разградчани да се озоват и в добре познатата Лига на конференциите. Това ще се случи при елиминиране от молдовския Петрокуб. Самият Лудогорец има своя собствена история с тимовете от Молдова, но далеч не е от любимите му. Може би дори го буди нощем.
Преди години Лудогорец отпадна от молдовския Милсами, като това бе определено за едно от най-срамните петна в историята и на ?зелените“, и на родния футбол. Беше и точно така, но разградчани се съвзеха и изиграха 1-2 добри кампании в Европа, преди съдбата да ги сполети отново. Заслужено и неподправено.
В последните няколко години срещите на Лудогорец в европейските клубни турнири са празник само за другите тимове. Така нареченият хегемон у нас е бит навсякъде и по всяко време, от почти всеки по-компактен тим. Доскоро делиорманци бяха в серия от 15 мача без победа като гост в Европа. Четата на Чичо Гошо не успя да надвие дори Динамо Батуми и Динамо Минск отвъд ?Хювефарма Арена“. Преди година пък едва се спаси от резил срещу косовския Балкани след загуба с 0:2 като гост и победа в Разград. Мъка след мъка по европейските терени, където липсват подизпълнители, липсва Футболният съюз, липсват куфарчета…
Най-много от всичко липсва някой, който да поеме отговорност за представянето на Лудогорец. Но не проформа както при предишната загуба с инкасирани 7 гола. Тя дойде преди точно 10 месеца и 7 дни, като предизвика вълна от формални оставки. Единствен потърпевш бе треньорът Ивайло Петев, а ?вечните директори“ Петричев и Караманджуков запазиха постовете си. Там някъде мъждукаше и неособено квалитетният директор Козмин Моци, също останал на позиция като вярно куче.
Фрапиращото в дълголетието на двамата директори Петричев и Караманджуков, е, че за една година под тяхно давление ?зелените“ отнесоха цели две 7-ци. Тази цифра се превръща в една от ?любимите“ за ?зеления“ клуб. Невиждано и нечувано унижение за роден отбор. Падение, което едва ли би могло да се достигне скоро. Едва ли е и плод само на треньорска некадърност, каквато притежават наставниците на Лудогорец след Валдас Дамбраускас и Анте Шимунджа.
Формалните оставки на Петричев и Караманджуков преди 10 месеца и 7 дни бяха с неопределен срок или нещо подобно. С други думи – когато висшето ръководство реши, нека ги освободи. Но както вече стана ясно, в свой стил Караманджуков и Петричев ?намазаха ските“ на Ивайло Петев, продължавайки да вършеят с цялата си некомпетентност. Когато Караманджуков още беше директор на слабака Родопа Смолян, а Петричев основаваше фенклуб на ЦСКА във Велинград, имаше една много популярна поп фолк песен. Тя се казваше ?Седем дена, седем нощи“ и бе изпълнявана от Сашо Роман. Може би и това е срокът, в който Лудогорец трябва да реши какво да прави, за да не изживее нова молдовска приказка, а след това да страда повече от седем дни и нощи.
