Екипът на Черно море през годините са носили едни от най-добрите футболисти в България и безспорно един от тях е рожбата му Тодор Марев.

Стожер в защитата на ?моряците“ цели 19 сезона и рекордьор по мачове в тяхната история – общо 530 официални, клубен рекорд, който едва ли някога ще бъде подобрен.

Днес Марев празнува 70-годишен юбилей и по този повод www.blackqiang.com го потърси, за да се върне към приятни спомени от зеления килим.

Г-н Марев, как се запалихте по футбола?

– Като много деца по мое време и аз играех в махалата и училищния отбор. Когато бях на 8 или 9 години, с моя съученик Мишо Вълков, който вече беше отишъл един път в школата на Черно море, отидохме заедно на ?Тича“ и оттогава досега съм в Черно море.

Кои треньори Ви изграждаха като футболист?

– Те са трима и под тяхно ръководство играх в децата и юношите младша и старша възраст. Започнах първо при Атанас Аврамов-Кафето, после бях при Димитър Димитров-Клечо, а след това и при Терзистоев.

Кога влязохте в мъжкия тим?

– Това се случи, когато бях на 17 години. Треньор беше Георги Димитров-Червения, а тогава футболът се играеше освободено и без специални задачи, и се играеше заради самата игра. В Черно море бяха много добри футболисти и отборът имаше класа.

Как Ви приеха старите пушки?

– Ако трябва да бъда честен, аз никога не съм почувствал дискриминация и натиск от страна на старите, както и от тези, които вече бяха в тима. Учех се от тях, а благодарение на това, че с юношеския национален отбор бях изиграл много мачове, включително и в чужбина, бях натрупал самочувствие и опит. Впоследствие се развивах край по-опитните Стефан Богомилов, Абил Билялов, Здравко Митев, Тодор Великов и покойните вече Андрей Стоянов и Ино Тодоров. В тима бяха също Кеворк Тахмисян, Пламен Христов, Бог да го прости, и Дамян Георгиев, който беше изключителен талант. Взех нещо и от дошлите от ЦСКА Борис Станков и Христо Маринчев.

Кой беше първия Ви мач?

– Беше срещу Дунав Русе и завършихме 1:1 на ?Юрий Гагарин“. Вече играех като последен в защита, след като първоначално в детските и юношеските отбори ме пускаха като халф и десен бек. Одтясно в защита ме използваха и при юношите на България, но на един мач в Италия Тони Джеферски се контузи и се наложи да мина последен в отбрана. Така продължих да играя като либеро, защото тогава формацията бе по-различна.

Най-скъпите Ви победи?

– Тези над Левски, както и едната над ЦСКА, срещу който тогава като военни отбори нещата бяха предрешени в мачовете ни, но веднъж все пак ги бихме с гол на Дамян. Разбира се, успехите в дербито на Варна също са ми ценни. Един път спечелихме срещу Спартак с 3:0 и аз вкарах първия от двата си гола изобщо за Черно море.

Срещу кои нападатели Ви е било най-трудно?

– Те са от няколко поколения. Като започнем с покойните Петър Жеков, Петко Петков, Кирил Миланов и Павел Панов, и минем през Наско Сираков, и атомното трио на ЦСКА – Христо Стоичков, Любослав Пенев и Емил Костадинов.

Любимите Ви партньори?

– В защитата на Черно море това са Иван Иванов, с който играехме заедно и в националния, Георги Жеков, Бог да го прости, Иван Андреев-Мирона и пред нас Тодор Атанасов-Барона, Мир на праха му. Всеки един от тях бе страхотен играч и можеше да стигне далеч във футбола, ако не гледаха по-леко на живота. В националния се разбирах с Цоньо Василев, Нека душата му почива в мир, и Ангел Рангелов, както и с Георги Велинов, който беше при нас в Черно море, преди да отиде в ЦСКА.

Какво Ви даде Черно море?

– Черно море ми даде всичко и ме направи човек, и аз съм щастлив, че сега съм сред децата на моя любим клуб, а по улиците още ме познават и хората ме спират да ме поздравят. Това ме топли и ми дава сили да съм още на ?Тича“. Радвам се също, че след като Черно море ми помогна в живота, се наложи и аз да му се отблагодаря. Защото имаше един сложен период през втората половина на 90-те години на миналия век, когато клубът бе на ръба на оцеляването, след като нямаше пари. Затова съм благодарен на хората около мен и футболистите, които ми помогнаха да спасим Черно море с волни пожертвования, за да го има Черно море и днес, и да постигне най-големите си успехи. Ето и Илиан Илиев е тук, и той никога няма да остави Черно море. Помня го като прохождаше в мъжете край мен, имаше безспорни качества, хъс и силен характер. Илиан е от онези, за които казваме, че се раждат черноморци, а не се създават.

Какво бихте казали на феновете на ?моряците“?

– Прегръщам ги всичките и им благодаря за подкрепата. Между тях се чувствам като свои и когато съм имал тежки моменти, те никога не са ме изоставяли и винаги са били до мен. Специални поздрави на Иван Михайлов, Кирчо, Илко Петров и всички други от фен клуба.

Какъв ще е Вашият тост на юбилея?

– Най-вече здраве, за мен, за семейството и близките, и за всички хора. Бих искал също да гледам и европейски мачове на Черно море на новия стадион ?Варна“, тъй като нашият град заслужава да има много силен отбор, който да играе редовно в Европа. На един такъв модерен стадион ще има нови реклами, ще дойдат телевизии, ще се провеждат мероприятия и ще гостуват големи клубове. Така интересът се засилва, и след като влизат нови средства, те ще повишават качеството на играчите, които ще идват тук, защото ще имат интерес да се развиват. Пораства ни работата, порастваме всички и това е пътят.